Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Също като историята на съпругата на Кабир, помните ли? Двамата били Просветлени Светци. Но като истинска индуистка съпруга и Богиня, Тя никога, дори и насън, не би излязла пред съпруга Си и не би позволила на хората да разберат колко велика е Тя. Достатъчно е, че Той е просветлен и е Учител. Не Я интересува дали ще е втората или ще Му е равна. Всички индуски съпруги никога, дори и насън, не правят такива неща. Те са много смирени. Винаги стоят зад съпруга си и правят каквото той им каже. Затова от древни времена имаме толкова малко жени Учители.Защото, както знаете, по-голямата част от свещената литература за духовната практика е добре запазена и почитана в Индия. И много от великите Учители са дошли от Индия. И много от великите Учители са дошли от различни земи, но корените на Тяхната духовност са от Индия. Така че, разбира се, мъже учат мъже, а след това мъже излизат и разпространяват добрата новина отново на мъже. И след това избират мъж за наследник, тъй като мъжете са по-свързани с мъжете, така че наследникът пак ще бъде мъж, и така кръгът се затваря. Защото индуските жени никога не биха се опитали да бъдат категорични и да покажат своето величие отвътре или отвън. Ако вече има Учител, един Учител, е достатъчно. Тя е доволна да готви чапати, да пече картофи и да чисти къщата за всеки, когото съпругът й доведе у дома като гости.Когато отидете в индийско домакинство, съпругата винаги готви, почиства след вас и прави всичко, за да се чувствате комфортно, докато съпругът ще се отнася към вас като към гост, ще разговаря с вас и ще се опита да ви забавлява на интелектуално или духовно ниво. Съпругата би ви измила дори краката! Тя би почистила остатъците от храна, които сте оставили на пода, и би направила всичко, за да се чувствате удобно; никога не ви говори, ако не я заговорите. Така че, това са някои от много добрите качества на индуските жени, които бих искала да споделя с вас, но които все още не мога да усвоя.За щастие, нямам съпруг, така че вече не се замислям за това. Е, когато научих всички тези качества, вече беше твърде късно. Съпругът ми вече си беше намерил друга. И може би и двамата все още се мъчат да се научат. Така че това ми спести много проблеми и време. И сега мога да седя тук и да ви говоря за всякакви универсални [неща]. Иначе, как мислите? Сега щях да съм в кухнята и да готвя чапати. Може би той седи тук, но не знае какво да ви каже.Добре. И сега, нека се върнем към над стоте начина на практика. След като Деви задала този смислен и дълбок въпрос, Шива с любов отговорил. И така, как Я нарича Той? Ето първият отговор. „Сияйна!“ Уау! Вие дори не ме наричате така! Вие ме наричате само СУМА. „Сияйна!“ Може би в Америка имате „ябълков пай“, „кетчуп“, или „пържени картофки“, „пържени картофки от Кентъки“. Докато говорим за това, имам една шега за вас. Да си разкажем ли шега или да преминем към същността? Шега, а? Добре, шега. Все пак ще стигнем и дотам, не се притеснявайте.В един блок, в един жилищен комплекс, живеели много съседи. И една от съпругите се оплакала на мъжа си: „Виж! Всички съпрузи на нашите съседи наричат жените си с такива мили и романтични имена. А ти никога не ме наричаш така.“ Вече знаете историята? Не? Тогава защо се смеете? Не се смейте толкова рано. Вероятно по-късно ще плачете, ако това се отнася за вас. И така, съпругът казал: „Какво? Как са наричали жените си? Никога не съм чул нищо!“ И съпругата казала: „Този, който живее отдясно, нарича жена си „ябълков пай“. А този, който живее до него, нарича жена си „сладък черешов цвят“. Този, който живее отляво, нарича жена си „розмарин“. Знаете ли какво е розмарин? Това е много ароматна подправка, която слагате в храната си. „А другият, до него, я нарича „моя прекрасна пица“. И така, продължавала без да спира. „Друг я нарича „мой бонсай“, „мой скъпоценен бонсай“. А другият я нарича: „О, мой диамант, мой безупречен диамант“. А ти, ти никога не ме наричаш с нещо толкова сладко и романтично!“Съпругът поклатил глава и казал: „Съжалявам, но този, който живее отдясно, е пекар. А този до него...” Как я наричал? „Черешов цвят“, нали? Добре. „Той е градинар. Засажда череши. Японец е. А този отляво нарича жена си „розмарин“, той продава билки!“ Знаете, билкови неща! „А онзи, който нарича жена си „диамант“, е, защото е бижутер. Аз съм обущар. Не мога да те наричам моя „скъсана обувка“.“ Да, добре че не е човек, който прави ковчези, защото, разбирате… „мой солиден ковчег“. Нали разбирате, в който погребват мъртвите? „Солиден ковчег“. Така че, старайте се да не насилвате съпруга си прекалено много. В случай че не е с подходяща професия, за да ви даде най-сладкото име, което желаете. Но можете да кажете на съпруга си да се учи от Шива, Бога на унищожението.Добре. Шива е бил много либерален. Носел змии(-хора) около ръцете си и избрал мъжките гениталии за нещо като символ на вселенската репродуктивна сила. Но това, което всъщност имал предвид е, че целият свят е създаден от творческа сила. Това не е Истината. Това не е Най-Висшето Обиталище на човечеството, на душите. Творчеството, Силата на Сътворението, която създава вселената, е дошла чрез Майа. Така че в древността, за да говори за Майа и Творчеството, Той е трябвало да използва много груб обект, като мъжките гениталии, просто за да разберат хората от онова време какво е имал предвид. Как би могъл Той да философства с тях по онова време, когато всичко, което хората знаят, е нещо много грубо, много примитивно, много земно, много подобно на ежедневието?Във всеки период от време Учителят е трябвало да живее, да учи и да кара хората да разбират според нивото на съзнание и напредъка на хората по онова време. Трябва да разберете ясно. И така, не правете сравнения и не питайте защо Мойсей е позволявал на хората да убиват кози(-хора), а [Върховният] Учител Чин Хай казва: „Не! Не! Не! Не!“ Сега вече не е нужно да го казваме, защото никой не се убива един друг. Не убивайте, дори прасета(-хора). Не убивайте, дори пилета(-хора). Защото вече не е необходимо да им казваме да не убиват хора за жертвоприношение, нито в Тайван (Формоза), нито в местата, където съм била, за да проповядвам, нали? Добре.И така, първият отговор, който Шива дал на съпругата Си, на спътницата Си, на спътницата си за цял живот, е този: „О, сияйна! Ако искаш да изпиташ просветлението, можеш да се концентрираш между двете вдишвания.“ Между издишването и вдишването, в това време между тях, тогава ще имаш облагата на просветлението. Разбира се, това, което Той имал предвид е, че трябва да се концентрираш. Когато вероятно… Защото в ежедневието това не е единственият метод. Макар че можете да правите това, но трябва да използваме всички тези 112 [начина]. Трябва да ги използваме в различни обстоятелства, за да концентрираме ума си. Понякога, ако си спомняте, аз също съм ви учила, че по време на ежедневните дейности трябва винаги да помните центъра на мъдростта си и да повтаряте Петте (Свети) Имена. Но ако забравите... дори при всяка дейност трябва да се концентрирате, но това е много трудно за вас, затова се концентрирайте върху Петте (Свети) Имена, дори докато работите.Но не трябва да се концентрирате върху физическото дишане, а в интервала между тях. Това, което Той е имал предвид между двете вдишвания – едно издишване и едно вдишване – е, че трябва да се концентрираме върху не-дишането, върху съществото, което не диша. Това означава, че трябва винаги да помним Всемогъщия. Този, Който не диша. Този, за Когото дишането не е необходимо. Този, Когото дишането не може да докосне. И т.н., и т.н... Това е само за човек, който вече е разбрал пътя на практиката. Не става дума да излезем и да учим обикновените членове на обществото да се концентрират между двете вдишвания. Разбира се, всякакъв вид концентрация носи полза, но не до степента, до която знаем къде да се концентрираме и върху какво. Ясно ли е? (Да.) Добре.Така че, в ежедневните си дейности имаме много, много работа за вършене, затова понякога е много трудно просто да си спомним центъра на мъдростта. И в случай че не можете или в случай че трябва да се концентрирате върху работата си, тогава има начини, по които можем да превърнем работата в практика. Ето защо Буда е казал, че има 84 000 начина на практика. И нито един от тях не е нещо, което да не е практика, да не е начин за духовна практика. И тук Шива, за да бъде кратък, не може просто да седи там и... да изброява 84 000 начина на практикуване на Дхарма, затова ги направил 112. Това би трябвало да е достатъчно за вас, за нас, за мен. Това, което Той има предвид под „между вдишванията“, е да си спомните, да си спомните не-съществуването, нефизическото същество. Когато си спомняте, ви казвам да не се концентрирате върху дишането. И да не обръщате внимание на физическото усещане по време на посвещението. Помните ли? Добре.Ето това е имал предвид и Той. Затова е казал: „Концентрирайте се. Помнете Този, Който е между вдишването и издишването.“ Не че трябва да се концентрираме само между вдишванията; а непрекъснато. Защото се е опасявал, че ако ви каже – предполагам, може би греша, по-късно ще разберем… По-късно може би ще прочетем още, и тогава ще ви кажа повече. Има много неща за четене, а ние сме едва на първото.Страхувам се, че ако се концентрирате върху дишането, ще го превърнете в ритъм. Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет. И по-късно, изведнъж някой ден, ще преживеете състояние на не-дишане и тогава вероятно няма да знаете накъде да се обърнете за концентрация, за да отидете по-далеч от ритъма на дишането. Тогава ще заседнете там.Photo Caption: „Запази себедостатъчен външен вид дори в дивата природа“
